Във времена магически прастари
В години на войни и чудни твари
Девойка се роди прекрасна
С усмивка слънчева и ясна
С коси – бушуващи вълни,
С луна в дълбоките очи.
Тя беше цвете рядко и неземно
уханна лилия сред блато черно
За нея бардове и рицари, герои
Трошаха копия и думи във двубои
Велможи, перове от свят незнаен
за погледа й идваха омаен.
За хубостта й нежна чужденци
полагаха в нозете й венци.
В чертозите й весел смях цареше
Светът жесток далеч за нея беше.
Ала дойде мигът на ден злочест
Войска на злото идва- лоша вест.
Изтръпнаха и пламнаха гори,
а кървав хоризонт за бой гори.
И воини мечове в десници взеха
На бран с развяти флагове поеха.
И стана тихо в белия дворец
Замина даже малкия щурец
Принцесата усети самотата
и кладенеца сух на празнотата.
Сред стихнали градини тя се скиташе
и пръстите молитвено си сплиташе.
Съмнение в сърцето й чувствително
гореше я обезпокоително.
Войната беше свързана със нея,
обречена награда за злодея.
Сълзите ясни питаха я как,
но отговора тънеше във мрак.
В една студена и дъждовна нощ
фучеше вятърът с гробовна мощ.
Злокобна мълния небето озари
и портите се пръснаха в трески.
Повдигнал тежка брадва, черен щит
В палата стъпи воин от гранит
Със твърда стъпка тръгнал бе напред,
сечеше стражи и слуги наред
Целта му беше кулата сребриста
със господарката лъчиста.
В сатенени чаршафи млада дева
изгаряше на своята постеля.
Усещаше със всички фибри злото,
Но то й бе сковало съществото.
Гигантът влезе страховит, крещящ
Остави замък мъртъв и тъжащ.
Отнесе скъпоценен товар
във храм загадъчен и стар.
Положи девата на камък древен
изричаше магия с глас напевен.
В мъгла и мрак обгърна се гората
и зла прокоба бдеше в тъмнината.
Ала звезда девойката огря
Изтръгвайки я светло от съня.
Не лумна страх и гняв в сърце ранимо,
а воля бяла, древна, несломима.
Вълшебни бяха нейните слова,
превърнали злодея във скала.
Мъглата пръсна с музика игрива,
повика еднорог със буйна грива.
Препускаше вълшебницата бяла
и поклони й се природа цяла.
Разцъфваха цветя, дъга искреше
и всичко отпреди по- чудно беше.
А на исполина на главата
семейство гълъби измъти си яйцата..