Във времена магически прастари
В години на войни и чудни твари
Девойка се роди прекрасна
С усмивка слънчева и ясна
С коси – бушуващи вълни,
С луна в дълбоките очи.
Тя беше  цвете рядко и неземно
уханна лилия сред блато  черно
За нея бардове и рицари, герои
Трошаха копия и думи във двубои 
Велможи, перове от свят незнаен

за погледа й идваха омаен.
За хубостта й нежна чужденци
полагаха в нозете й венци.
В чертозите й весел смях цареше

Светът жесток далеч за нея беше.
Ала дойде мигът на  ден злочест 
Войска на злото идва- лоша вест.
Изтръпнаха и пламнаха гори,
а кървав хоризонт за бой гори.
И воини мечове в десници взеха
На бран с развяти флагове поеха.
И стана тихо в белия  дворец
Замина даже  малкия щурец
Принцесата усети самотата
и кладенеца сух на празнотата.
Сред стихнали градини тя се скиташе
и пръстите молитвено си сплиташе.
Съмнение в сърцето й чувствително
гореше я  обезпокоително.
Войната беше свързана със нея,

обречена награда за злодея.
Сълзите ясни питаха я как,

но отговора тънеше във мрак.
В една студена и  дъждовна нощ
фучеше вятърът с гробовна мощ.
Злокобна мълния небето озари
и портите се пръснаха в трески.
Повдигнал тежка брадва, черен щит
В палата стъпи воин от гранит
Със твърда стъпка тръгнал бе напред,
сечеше стражи и слуги наред
Целта му беше кулата сребриста
със господарката лъчиста.
В сатенени чаршафи млада дева

изгаряше на своята постеля.
Усещаше със всички фибри злото,
Но то й бе сковало съществото.
Гигантът влезе страховит, крещящ
Остави замък мъртъв и тъжащ.
Отнесе скъпоценен товар
във храм загадъчен и стар.
Положи девата на камък древен
изричаше магия с глас напевен.
В мъгла и мрак обгърна се гората

и зла прокоба бдеше в тъмнината.
Ала звезда девойката огря
Изтръгвайки я светло от  съня.
Не лумна страх и гняв в сърце ранимо,

а воля бяла, древна, несломима.
Вълшебни бяха нейните слова,

превърнали злодея във скала.
Мъглата пръсна с музика игрива,

повика еднорог със буйна грива.
Препускаше вълшебницата бяла
и поклони й се природа цяла.

Разцъфваха цветя, дъга искреше

и всичко отпреди по- чудно беше.

А на исполина на главата

семейство гълъби измъти си яйцата..