КАК БЕ СЪЗДАДЕН СВЕТА И КАК ИЗБУХНА БОЖЕСТВЕНАТА ВОЙНА
В началото бе Хаоса – всемирният, всепоглъщащ и неконтролируем Хаос, който се носеше безцелно из пространството. Но Хаосът бе самотен, ако въобще би могло да бъде наречено самотно нещо постоянно изменящо се, без начало и без край.
По едно време Хаосът забеляза, че нещо бе започнало да се оформя недалеко от сърцевината му, нещо което успяваше да се запази неизменно и цяло, без да претърпи каквато и да било трансформация. И Хаосът разбра – беше дал началото на нов живот. Хаосът освободи създанието си, и се оттегли настрани, наблюдавайки го любопитно.
Новата сила започна да расте, да се уголемява, да привлича множество космически частици и елементи от периферията на Хаоса.
Хаосът се запита: “Дали не съм се разделил на две?” Но едва задал си въпроса, той получи отговора му. Новата сила започна да твори неща, които се запазваха постоянни, без да променят формата си. Любопитството на Хаосът стана още по-голямо.
Новата сила твореше и твореше, създавайки все нови и нови неща. Най-накрая Хаосът не можа да издържи и се обърна към нея.
- Какво правиш? – запита той.
- Създавам – отвърна силата.
- И сам виждам, че създаваш. Но какво представлява това?
Хаосът посочи някакво жълто-оранжево кълбо, около което се въртяха девет други различни по форма големина и цвят кълбета. Множество по-малки или по-големи сфери от светлина бяха пръснати около тях.
- Нарича се система, слънчева система – поясни силата. – Това е слънцето – посочи тя ярката топка. – Нещата, които се въртят около него са планети. Другите неща са звезди, спътници, астероиди, мъглявини… - взе да изрежда силата, посочвайки всяко нещо поотделно.
- Всичко е много интересно и красиво – каза Хаосът. – Ще направиш ли още?
- Да, но след като приключа тук.
- Но какво има да правиш още? – попита недоумяващо Хаосът.
- Трябва да оформя всички планети като Земята.
Силата посочи към едно от въртящите се около Слънцето кълба, което беше обсипано с пъстра багра от цветове и безброй много одушевени същества и неживи предмети.
- Това ще ти отнеме много време – възкликна Хаосът. – Защо не си създадеш помощници, които да довършат работата вместо теб?
- Не знам дали ще мога.
- Опитай! Та ти си Съзиданието – рече Хаосът, давайки име на новата сила.
Съзиданието гребна шепа енергия от голямото космическо езеро, което беше сътворило, омеси я с космически частици и част от сърцевината си и създаде осем топчета. После хвърли по едно топче на недовършените планети. Топчетата паднаха и се превърнаха в същества много приличащи на днешните хора. Тъй се родиха Боговете. Тези Богове бяха:
Арсила – Богиня на мъдростта и изкуствата
Ренила – Богиня на красотата и любовта
Сторм – Богиня на бурите, светкавиците и дъждовете
Азрила – Богиня на светлината, живота и огъня.
Сартор – Бог на войната, смелостта и доблестта
Некрос – Бог на мрака, разрухата и смъртта
Калерот – Бог на времето
Турал – Бог на мистиката и тайнствата
Съзиданието повери на грижите на Боговете сътвореното от него и продължи да създава нови светове.
Докато Боговете бяха много, много млади те създаваха и оформяха поверените им планети, срещаха се редовно, обсъждаха постигнатото и разменяха идеи. После, когато тези занимания им станаха досадни, те взеха да експериментират, създавайки различни раси, развивайки ги и следейки тяхното поведение спрямо бедствията, с които ги обсипваха, или развитието на конфликтите, които генерираха помежду им.
Но дойде ден, когато и това омръзна на Боговете. Тогава те обърнаха поглед към Земята. Дотогава Земята макар и непрекъснато стояла в полезрението на Боговете беше възприемана като мрачно и сурово място, място където бродеха чудовищни и отблъскващи летящи, водни и сухоземни влечуги. Така беше до деня, в който динозаврите изчезнаха.
Първа откри красотата на Земята на Арсила. Веднъж Богинята на мъдростта изпусна своето Кълбо на Знанието и то падна на Земята. След като в продължение на няколко дни, Арсила търси безуспешно кълбото си, тя повика на помощ своите сестри – Ренила и Сторм. Трите Богини бързо намериха вълшебния предмет и докато го търсеха натрупаха множество приятни впечатления от Земята.
Сторм бе заинтригувана от многобройните и непознати за нея въздушни течения, от топлите ветрове, страховитите щормове, ужасяващите урагани.
Ренила остана възхитена от прекрасните планини, бързоногите антилопи и сърни, гордите елени, царствените лъвове, могъщите слонове; смъртоносните, но прекрасни змии и всички останали представители на многобройния и разнообразен животински свят.
Арсила беше запленена от искрящите златни и сребърни късове, които бе намерила в някои реки, от минералите и скъпоценните камъни, от които по-късно джуджетата и елфите изработиха прекрасни произведения на изкуството. Разнообразният климат, почви, флора, фауна и води откриха пред Богинята на мъдростта нова област за проучванията и.
Когато по-късно Богините се прибраха по домовете си, всяка от тях бе решила да поиска Земята за себе си от техния баща Съзиданието.
Но когато на следваща среща между Боговете и Съзиданието, Ренила, Арсила и Сторм изрекоха в един глас желанието си да притежават Земята, Съзиданието им отвърна, че няма намерение да дели нищо. Сътвореният от него свят беше за всички Богове.
Богините не възроптаха срещу Съзиданието, но тайно в себе си решиха, че по един или друг начин ще се сдобият със Земята.
Арсила, която като най-мъдра беше предвидила отрицателен отговор от страна на своя баща се бе постарала тихомълком от останалите Богини да прехвърли свои войски на Земята. И когато амазонките на Ренила стъпиха върху нея, Арсила връхлетя отгоре им и почти ги унищожи. Ренила бързо отстъпи и започна да докарва останалите си армии на Земята. Заедно с това Ренила се обърна към братята си Турал и Сартор за помощ. Сартор отказа, аргументирайки се, че не желае да се замесва в женска кавга. Турал обаче охотно подкрепи Ренила. Богът на мистиката и тайнствата ненавиждаше Арсила, заради презрителното и отношение към неговите окултни науки.
Войските на Ренила и Турал бързо принудиха Арсила да отстъпи зад здравите каменни стени на своите фортове. Съюзниците вече се готвеха да нанесат съкрушаващ удар върху Богинята на мъдростта, когато удариха силите на Сторм.
Ренила и Турал светкавично отстъпиха в различни посоки, а армиите на Сторм се нахвърлиха свирепо върху силно оределите сили на Арсила. Само благодарение на здравите крепостни стени и батареите си от стрелометни машини и катапулти, войските на Арсила успяха да се задържат на позициите си, докато пристигнат подкрепления. Сторм бе принудена да отстъпи.
При отстъплението си Турал бе ранен от едно копие. Богът седна на един камък, за да излекува раната си. Но преди да го стори камъкът започна да излъчва меко сияние. Скоро Турал се почувства свеж и изпълнен със сили, а раната изчезна.
Възхитен, че се е докоснал до непознато нему тайнство, Турал реши, че си заслужава да притежава Земята. Така вече четирима Богове започнаха да си оспорват господството над нея.
Некрос, който на своята планета експериментираше с неживи остана възхитен от избухналата война, тъй като тя му предоставяше предостатъчно материал за опитите му. Но когато вбесената Ренила връхлетя отгоре му, задето Некрос бе посмял да превърне едни от най-верните и загинали генерали в зомбита, Бога на смъртта и разрухата реши, че света ще бъде много по-спокойно място, ако се населява само от неживи. Некрос пренесе своите войски на Земята, преследвайки обаче не власт, а тотално унищожение на всичко живо.
С тази си постъпка Некрос предизвика своята сестра, Богинята на Светлината, живота и огъня – Азрила. Тя веднага събра силите си и ги хвърли срещу му.
Почти едновременно с Азрила във войната влезе и Калерот. Богът на времето не можеше да си представи какво би настанало, ако света бъдеше населен от неменящи се и неумиращи същества. Освен това след избухването на войната между Арсила, Ренила, Турал и Сторм в пространствения поток на времето бяха настъпили аномалии с неизяснен характер. Калерот бе твърдо решен да отстрани този проблем, дори ако му се наложеше да спре братята и сестрите си със силата на оръжието.
Последен в битката за Земята се включи Сартор. Бога на войната направо излезе извън кожата си от яд като разбра, че допуска братята и сестрите му да се забавляват с най-мащабният и епичен военен конфликт, който някога беше избухвал в Слънчевата система, без неговото участие.
Сартор бързо събра армиите си и се прехвърли на Земята, жадувайки за славни и кървави битки.
Така започна Божествената война.
Русе, 18 Март 2001 год.
